Най-много сделки се сключват с панелни жилищни имоти. Предпочитаните имоти са ново строителство и луксозните, но това не значи, че с такива имоти се сключват най-много сделки, коментира в интервю за агенция Фокус доц. Йорданка Йовкова, ръководител катедра „Икономика на недвижимата собственост” в УНСС.

Все повече конкретните характеристики на имота определят цената му, посочи тя. В условията на кризата все по-трудно и неточно е да се говори за средни цени (за даден регион, за даден тип недвижими имоти и др.) и все повече цените се определят от конкретните характеристики на конкретния имот.

Наред с поевтиняването на имотите се забелязва и тенденция на задържане на цените и дори леко покачване на някои сегменти от пазара, например луксозни имоти, посочи доц. Йовкова. По нейните думи на пазара е налице структурно несъответствие на търсенето и предлагането.

Макар че преди кризата пазарът на недвижими имоти се развиваше относително бурно, все още не може да се говори за високоразвит пазар на недвижими имоти в България. Липсва цялостно изградена и ефективно функционираща пазарна инфраструктура и е ниска институционализацията на този пазар.

Наред с това нашият пазар не предлага различни съпътстващи услуги - управление на собствеността, на експлоатацията на сградния фонд, финансови услуги, консултантски услуги и други подобни, каза доц. Йорданка Йовкова.

При търсенето от страна на чужденци се забелязва отлив от спекулативното инвестиционното търсене на имоти. Запази се, даже със слаба тенденция към спад, търсенето на имоти главно с цел живеене на територията на страната. На преден план излезе търсенето от страна на руски граждани, които изместиха англичаните.

В България липсват добре подготвени кадри за редица дейности и за различните нива на функциониране и управление на този пазар, който е специфичен и сложен, отчете още Йовкова.